Сеславски манастир
Откакто се преместих в София срещнах и се запознах с много хора. Приятни или не, усмихнати или навъсени, всеки попаднал в полезрението ми ме е карал да променям по мъничко светогледа си, да надниквам зад ъгъла в трепетно очакване или да се взирам в хоризонта далеч, далеееч напред
През последните години душата ми се отпусна и започнах да пътувам. Да търся с интерес новото, да гледам и да се наслаждавам на
непознатото. Еднодневни, двудневни пътешествия или пък цяла седмица далеч от ежедневието. И винаги с чудесна компания!
Така за мен, чийто крак не бе стъпвал по на запад от равното Софийско поле (както е един от любимите ми изрази на Елин Пелин), се откриха красотите на не един и два български манастира.
Сега искам да представя едно местенце, което ми носи невероятна душевна хармония: Сеславския манастир.
Сеславският манастир се намира край с. Сеславци, днес квартал на София. До него се стига по един особено неподдържан асфалтов път, криволичещ по южните склонове на Стара планина. Асфалтът свършва пред полуразрушени сгради, служели някога на намиращата се на територията на манастира уранова мина.
След него има широк горски път, обозначен със зелена маркировка, който след около 500м ви отвежда до манастирчето.
Счита се, че Сеславският манастир "Св. Николай Мирликийски" е основан през 15-16 в. от местното население. Според едно предание е бил построен по заръка на някой си болярин Сеслав, но е факт, че няма точни исторически сведения за създаването му. Днес от манастирският комплекс са останали само църквата и част от оградата. В интернет се среща информация, че преди започването на реставрацията му, на територията е съществувала и полуразрушена жилищна сграда към манастира, но понастоящем такава няма и на нейно място е построен навес с пейки и маси.
Архитектурата на Сеславския манастир е от особено значение, тъй като включва типични български елементи, например т.нар. "вълчи зъби", които може би сте виждали и на Боянската църква (за тези, които са я посещавали).
Сеславският манастир е изключително приятно място. Отвсякъде е заобиколен с красива природа, а на 6-ти май се чуват тъпаните от съседния хълм, където Кремиковският манастир "Св. Георги" празнува храмовия си празник.
Разцвет и упадък са белязали средновековната история на този манастир, подобни на всички други обители на територията на България от това време. От периода на комунизма Сеславският манастир окончателно загубва своето религиозно значение, тъй като, както споменах по-горе, на територията му се разработва уранова мина и достъпът за граждани е абсолютно забранен. Днес манастирът продължава да не действа, като вратата му е заключена, а изтърбушените прозорци са препречени с метални мрежи срещу набезите на вандали.
От 2011г. насам тече реставрация по проект на Софийска община, свързана и с облагородяването на района. За съжаление, тази дейност явно се отчита проформа, тъй като макар и облагородено мястото загубва доста от автентичния си облик. Пейки, метални кошчета за боклук, навес с циментова основа, пътечки от големи тротоарни блокове донякъде притъпяват усещането за типично българското. Църквата има нужда от съществена реставрация и въпреки това представлява бижу сред архитектурните образци от средновековието ни.
Популяризирането и защитата на подобни обекти от национално значение трябва да са приоритет на българското население. Направи ми впечатление как при посещението ни на Сеславския манастир на Гергьовден в ранния следобед дойде и едно младо семейство с 2 малки момченца. От поведението на мъниците пролича, че макар и на годинки, преброими на пръстите на едната ръка, те са научени да уважават природата, обектите и хората около себе си. Стискаха опаковките от храната си в ръчичка, благодариха учтиво, когато едно момче от компанията ни им издялка тояжки, и се усмихваха така лъчезарно! Подобни срещи подсилват вярата ми, че предстои да очакваме приятни изненади от страна на българина, против когото толкова много роптаем, стане ли дума за опазване на околна среда, архитектурни, природни и исторически обекти.
През последните години душата ми се отпусна и започнах да пътувам. Да търся с интерес новото, да гледам и да се наслаждавам на
непознатото. Еднодневни, двудневни пътешествия или пък цяла седмица далеч от ежедневието. И винаги с чудесна компания!
Така за мен, чийто крак не бе стъпвал по на запад от равното Софийско поле (както е един от любимите ми изрази на Елин Пелин), се откриха красотите на не един и два български манастира.
Сега искам да представя едно местенце, което ми носи невероятна душевна хармония: Сеславския манастир.
Сеславският манастир се намира край с. Сеславци, днес квартал на София. До него се стига по един особено неподдържан асфалтов път, криволичещ по южните склонове на Стара планина. Асфалтът свършва пред полуразрушени сгради, служели някога на намиращата се на територията на манастира уранова мина.
След него има широк горски път, обозначен със зелена маркировка, който след около 500м ви отвежда до манастирчето.
Счита се, че Сеславският манастир "Св. Николай Мирликийски" е основан през 15-16 в. от местното население. Според едно предание е бил построен по заръка на някой си болярин Сеслав, но е факт, че няма точни исторически сведения за създаването му. Днес от манастирският комплекс са останали само църквата и част от оградата. В интернет се среща информация, че преди започването на реставрацията му, на територията е съществувала и полуразрушена жилищна сграда към манастира, но понастоящем такава няма и на нейно място е построен навес с пейки и маси.
Архитектурата на Сеславския манастир е от особено значение, тъй като включва типични български елементи, например т.нар. "вълчи зъби", които може би сте виждали и на Боянската църква (за тези, които са я посещавали).
Сеславският манастир е изключително приятно място. Отвсякъде е заобиколен с красива природа, а на 6-ти май се чуват тъпаните от съседния хълм, където Кремиковският манастир "Св. Георги" празнува храмовия си празник.
Разцвет и упадък са белязали средновековната история на този манастир, подобни на всички други обители на територията на България от това време. От периода на комунизма Сеславският манастир окончателно загубва своето религиозно значение, тъй като, както споменах по-горе, на територията му се разработва уранова мина и достъпът за граждани е абсолютно забранен. Днес манастирът продължава да не действа, като вратата му е заключена, а изтърбушените прозорци са препречени с метални мрежи срещу набезите на вандали.
Популяризирането и защитата на подобни обекти от национално значение трябва да са приоритет на българското население. Направи ми впечатление как при посещението ни на Сеславския манастир на Гергьовден в ранния следобед дойде и едно младо семейство с 2 малки момченца. От поведението на мъниците пролича, че макар и на годинки, преброими на пръстите на едната ръка, те са научени да уважават природата, обектите и хората около себе си. Стискаха опаковките от храната си в ръчичка, благодариха учтиво, когато едно момче от компанията ни им издялка тояжки, и се усмихваха така лъчезарно! Подобни срещи подсилват вярата ми, че предстои да очакваме приятни изненади от страна на българина, против когото толкова много роптаем, стане ли дума за опазване на околна среда, архитектурни, природни и исторически обекти.
(Снимкови материал: Андриана Андреева и Иво Анев)
.jpeg)
Коментари
Публикуване на коментар