Непознатата природа на София

Непознатата природа на София

Към днешна дата столицата ни София е един истински конгломерат. Конгломерат на ниво общини, конгломерат на ниво социална среда, конгломерат на ниво ценности, конгломерат на ниво условия и среда на живот.

Когато дойдох в София ми бе труден периода на адаптацията от тихия и спокоен живот в провинцията към динамичността, шума и най-вече към намръщените лица на хората около мен. Човекът обаче е животно, което свиква с всичко, така че и адаптацията ми като че ли приключи за един период от около 2 години и половина. Близо 3 години аз се противях на хубавите залези над Копитото, на еклектичната архитектура, на възможностите зa разходка, на тайните проходчета и на изненадващите скулптури и рисунки, на градинките и чешмичките.

Слава Богу, това време отмина и сега използвам всяка една свободна минутка да разучавам нови места и маршрути или да се наслаждавам на познати такива.

Тази студена ноемврийска неделя (бел.ав., 18.11.2012), след като за пръв път от седмици спах до 10ч сутринта, телефонът ми се раззвъня настойчиво точно 2 минути след като отворих очи. Изненада! За нула време имах уговорка да се видя с И., който вече бе тръгнал към мен.  Е, за 40 минути успях да се приведа в приличен вид, което си е постижение за моята природа, и пак закъснях за часа и мястото на срещата ни.

Отправихме се на експедиция към незастроените площи на кв. Малинова долина. Пътят ни мина през последните блокове на Студентски град, откъдето едно било някога асфалтово пътче отвежда до първите блокове на Малинова долина.

Мамма миа! Районът е уникален! Намираме се в полите на Витоша, сред равното софийско поле, ушите ми биват обрулени от студения ветрец. Ветрец, казвам, защото на фона на силните ветрове от ноември 2010 г., които ми изгубиха една обица, това си бе направо погалване с перце. На известно разстояние едно от друго са разположени няколко неправилно оформени блокчета, напомнящи за "Града на мечтите", с които определен "олигарх" (дефиниция на медиите) от зората на демокрацията е завлякъл няколкостотин души със схема за "строеж на зелено". Позната днес практика.. До всяко от тези блокчета, които между другото, едва на 20-ина години, вече се рушат и изглеждат доста неуютно за живеене, стои изкоп с излети бетонни основи и стърчащи арматури за had to be жилищна сграда. Да те побият тръпки как би живял на подобно място, което ако (и по всяка вероятност не е) не е осветено вечерно време и се спънеш, аха, и си паднал вътре...

Пътят ни се отклони до един вековен дъб, гордо и самотно застанал сред поляната. Единственото дърво виждащо се в полезрението ни. Стана ми мило за това дърво, което стоически понася и ветрове, и дъждове, и снегове...всички прищевки на природата и все пак е пораснало силно и е разперило могъщата си зелена корона с метри диаметър.

Подобни дървЯ наблюдавах и в полята край Пловдив. Истинска красота! Оставаш очарован и поразен от стоицизма им и дълго време не можеш да откъснеш поглед от тях.

Преминавайки по разни утъпкани пътечки, тук таме се забелязваше как някой съсед е положил я шперплат, я тротоарна плочка или паве, колкото да не цопкаш из локвите, а се мерна дори и стара спортна постелка. Честно казано, побързах да обърна гръб на тези гледки, душата ми жадуваше за красота и спокойствие. 

След 100м, вървейки въодушевено измежду метър и половина високи магарешки бодли, а едно наперено ушато куче ни следваше впрочем, ново 20: пред погледа ти се ширват декар и декари уравнено пространство, върху което камиони изсипват изкопана пръст от поредния строеж и продължават със заравняващата си дейност.

И. искаше да продължим и да пресечем рекичката (по-скоро поточе), която представляваше граница между това експлоатирано пространство и все още запазените поляни отвъд нея. Трябва да отбележа, че насипваната пръст от терена по снимката очевидно бе така разполагана по брега на поточето, че съвсем преднамерено да измести коритото му и допълнително да разшири обработваното пространство. 

Ще оставя това без коментар, за да не се налага да цензурирам поста си.

Поточето не ми се стори много удобно за "прескачане", поради което решихме да илезем и да минем по околовръстното. Натъкнахме се на следната гледка по пътя:

Е, на кой би му хрумнало: малки пиленца в средата на ноември и току до околовръстното! Това беше една от чудесните изненади, които ни поднесе този ден.

Продължихме и минахме по новата естакада, която издигнаха до ИКЕА, свързваща кв. Симеоново с кв. Малинова долина посредством отклонение на бул. Климент Охридски. Духаше студен вятър на нея и ушите ми се намръзнаха. 

На снимката съм се подпряла на перилото на естакадата, а на заден план се виждат бараките на Института по гората към БАН. Всъщност целта ни беше да стигнем една църква, която видяхме от околовръстното. Аз обаче като зърнах надписа "Дендрариум", разбира се, хукнах веднага натам.

 Сградата на Института

 Непознато за мен растение, влюбих се веднага в него

 Оранжериите към Института

 Състоянието им е под всякаква критика. Имаха вид сякаш допреди месец някой е работил в тях и изведнъж ... все едно гледам филм на Роланд Емерих

 Парковото пространство зад сградата на Института. Пейката изглеждаше като отредена за дами от елита от зората на миналия век

 Още една от красотите на природата

Въпросната търсена от нас църква

Вече почти бяхме стигнали следващата си цел, когато свирепо ни залаяха кучета. И каквото ми е пилешко сърчицето веднага се сви и отказах да вървим нататък.

Сменихме посоката и тръгнахме отвъд бул. Климент Охридски, отново през поляните на Малинова долина. Интересното беше че почвата се оказа доста влажна, не бих се учудила, ако преди десетилетия местността е била заблатена.

 Поредният представител на нашата красива флора (за малко да добавя и фауна)

 Отново могъщо самотно дърво сред полето, но беше ударено от гръм

 Ето и самотна пейка в полето. Теренът изглеждаше достоен за провеждане на футболен мач, но само на пръв поглед - почти навсякъде има хлътнатини и дупки, заради които поне на 2 пъти щях да си изкълча глезена

 

Кърпикожух

 Ето това вече си беше блато, пълно с папури. Пътеката бе утъпкана, така че ние доста смело се засилихме по нея

 Това е едно от класическите обработваеми дворчета с "виличка" в кв. Малинова долина. Точно това на снимката много ни допадна и при катинара на портичката, който бе омотан в найлонова торбичка против замръзване (а може би и против крадци?!), сложихме бележка за собственика с моето име и телефонен номер в случай че продава парцела. Все още не съм получила обаждане (бел. ав. 27.12.2012)

Отвъд редичката от подобни обработваеми парцели има отново малко поточе. От другата му страна се издигат тузарски вили със слънчеви инсталации, скъпи изолации и големи витражи... и високи каменни зидове. На фона на всичко това пък се очерта следната еклектична експозиция:

Тук вече се отказахме от по-нататъшен exploring след като аз се понамръзнах достатъчно и свихме през поредното хълмче и поляна към Младост 3. Или май беше 4? Така де, после през 2 и накрая през 1 се добрахме отново до Студентски град след 7-часов пешеходен тур из Южните софийски квартали :)