петък, 13 декември 2013 г.

Петъчни хрумки: Постни меденки

В унисон със заливащото ни отвсякъде коледно настроение - буквално и преносно, да не остана и аз по-назад, направих меденки. Уж щях да ги пека в четвъртък след работа, обаче така и не ми остана време за тях, та в петък сутрин станах рано-рано в 6ч да забъркам половин доза сладки.

Постни меденки
Продукти за половин доза: 
1 1/2 - 2 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. мед
1/2 ч.ч. гореща вода
1/3 ч.ч. олио
1/2 ч.л. сода
1 ч.л. канела

Медът се разтваря с бъркане в горещата вода, след което се добавя брашното, което е предварително объркано добре със содата и канелата. Бъркаме усилено с вилица и се получава една много приятна консистенция в нежно кафяво, готова за изсипване с малка лъжичка в тавата. Дотук добре! После се сетих, че не съм сложила олиото, което по принцип би трябвало да се смеси с меда и водата преди да се сложи брашното. Както си бях сънена, ливнах отгоре заделеното количество олио и започнах да го гледам умно. "Сега да го меся ли? Или не?" Продължих да бъркам с вилицата, ха, започна да поема! "Я сложи още малко брашно! Бъркай! Ето, че стана!" Те такива мисли ми минаваха през главата. Констистенцията накрая я докарах на много меко тесто и реших да спра с добавянето на брашното. Така че вместо да меся топчета с ръце, меденките сипвах директно с лъжица (помагайки си с вилицата) върху хартията за печене. Пекат се на 180 градуса в предварително загрята фурна около 15-20 минути. От това количество продукти излязоха около 40 меденки, общо 3 тавички. Липсваше обичайната твърдост и хрупкавост на меденките, която преминава едва на третия ден, и от самото начало си бяха едни пухкави и мекички. На вкус също го докарваха, така че разделих меденките в 3 торбички и всяка от нас трите с Т. и М. тръгнахме за работа с пакетче топли коледни сладки!

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Културно с Пилето

Снощи с М. бяхме на прожекцията на Специалната селекция от фестивала ВИДEОХОЛИКА 2013 в галерия "Васка Емануилова" в столицата. Повече инфо за събитието тук.


П.П. Благодаря на ireportal.com за предоставената възможност човек да споделя в една по-различна платформа!

неделя, 17 ноември 2013 г.

Сръчно: Направи си сам хранилка за птици

Тъй като днес ми се е отворила приказката явно, докато съчинявах една от предните публикации днес, един симпатичен синигер кацна на прозореца ми и започна да почуква по стъклото!

Пилешки истории: Доброволчество

Май не съм го споменавала до момента, но участвам в доброволческите акции организирани към Ботаническата градина на БАН в София. За въпросните акции научих случайно от тук: TimeHeroes, и то точно в момент, в който ми липсваше усещането да се чувствам полезна.

Накратко, доброволческите акции в Ботаническата градина имат за цел да подпомогнат поддържането на външните площи. Участниците се занимават с почистване, плевене, окастряне, събиране на сено, засаждане на дръвчета. Акциите са винаги в събота, като започват рано сутрин, пък докогато продължат. Или докогато можеш да присъстваш :)
Какво печелиш ти от цялата работа? Ами, запознаваш се с един куп интересни растения, влагаш градивен труд, следиш нагледно резултатите от работата си, срещаш се с нови хора, гледката от Ботаническата градина разстила София в дланта ти и се отморяваш от седмичния стрес в офиса. Пък и помагаш за поддръжката на градината, която никак не е малка, а в нея се оказва, че работят едва шепа хора - крайно недостатъчно.

Благодарности отправям към инж. Пенко Пенков, двигател на тази хубава идея!

 11.05.2013 - Първата ни акция в Ботаническата градина включваше усърдно кастрене на клонки и храсти, непорасли където трябва.

 16.11.2013 - Една малка госпожица от рано се интересува с какво може да помогне.
16.11.2013 - Включвам и Иво в доброволческата акция. Заедно засадихме няколко храстчета и дръвчета. За да отбележим участието си, Иво импровизира българското знаме на върха на изсъхнал клон от шипка, който използвахме вместо колче.

Ellie Goulding - Your Song

Неделни вкусотии: Бързи брускети

Сутринта на 17-ти ноември се носи ухание на сняг във въздуха. Витоша не се вижда никаква, а София е потънала в сивкавия мек унес на мъглата. Денят е отреден за гушкане под завивките, топла закуска и горещо кафе, четене и/или писане.

неделя, 27 октомври 2013 г.

Неделни вкусотии: Мекици със сладко от смокини

Вкусна неделна закуска - мекици с домашно сладко от смокини. Блажена утрин!

Рецептата е проста: Купувате готово тесто от магазина, късате го на малки топки, раздърпвате в различни посоки и мятате в сгорещено олио. Ядете мекичките топли в компанията на сладко от смокини и любим човек. Да ви е сладко!

понеделник, 21 октомври 2013 г.

С вкус на есен

Хей-хо :)

Дойде и есента, може би най-любимият ми сезон. Топла и златна се стеле навред, като в детските ми години. В квартирата ни текат ремонтни дейности и както се чудехме как да сбутаме 2 лаптопа на малката маса в кухнята, докато майсторите вършеят в останалите стаи, с М. решихме да затваряме буркани с люти чушки за зимата. И двете сме почитателки на пикантните храни, а една импровизирана от мен рецепта през лятото направи фурор и се превърна в неотменна част от менюто ни. 


петък, 9 август 2013 г.

Дзяк и бяг :)

Все още съм без лаптоп :( Освен това от работа не ми остава време за нищо друго.  Но понеже, нъл тъй, днес ми е едно такова петъчно-слънчево-топло и въодушевено, се появи и тази малка публикация: Малки летни бягства из София. Хайде, надникнете. От мен, чао и  до (не много) скоро!

П.П. Благодаря на ireportal.com за предоставената възможност човек да споделя в една по-различна платформа!

сряда, 12 юни 2013 г.

Театърът през май и юни 2013

Тъй като от края на миналия месец съм без лаптоп ще се опитам вкратце да опиша впечатленията си от постановките, които гледах  досега.

сряда, 8 май 2013 г.

Козата, или коя е Силвия?


Тази вечер в Народния - "Козата, или коя е Силвия?" по Едуард Олби, постановка на Явор Гърдев, с Бойка Велкова, Михаил Билалов, Юлиан Вергов, Иво Аръков.
И с Т. и М. :)

понеделник, 29 април 2013 г.

Моите места ... през месец май

Доста отдавна се чудех как да отбележа едно особено за мен място, да го маркирам като "мое". Това е театърът. Не Държавния в Кърджали, не Народния в София, или Сатиричния, или 199, или Малък градски зад канала, а сцената като един безкраен и постоянно променящ се пред погледа ми хоризонт.

неделя, 10 март 2013 г.

Преход с. Железница - Кокалянска обител "Св. Архангел Михаил"

Поради стечение на обстоятелствата така здраво ме бе стегнала шапката, че попадайки на един приятен форум за бушкрафтърство, в събота вечер се пръкна идеята с Иво да направим един целодневен преход. Речено-сторено. От него сандвичите и фотографските пособия, от мен водата, ентусиазма и инатлъка.

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Трън и Знеполе

Денят беше 09.02.2013, часът 9 и 15, колата немска, времето студено. Имахме цялото време на света пред себе си. И поехме към Трън. По-точно, към трънския манастир Св. Архангел Михаил.

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Дъждът и София

Aко можех, сега бих се разхождала с часове из София, бих правила снимки, бих пила кафе в някое готино и комфортно заведение, бих влязла в някое от старите кина и бих гледала кой да е стар филм, бих си набрала шепа кокичета...

(Споделена с другаря ми мечта)

Снимката е от друго време и място