Преход с. Железница - Кокалянска обител "Св. Архангел Михаил"

Поради стечение на обстоятелствата така здраво ме бе стегнала шапката, че попадайки на един приятен форум за бушкрафтърство, в събота вечер се пръкна идеята с И. да направим един целодневен преход. Речено-сторено. От него сандвичите и фотографските пособия, от мен водата, ентусиазма и инатлъка.

Единственото, от което се отказахме, бе идеята да го извършим с колелетата, понеже аз от 4 години не съм карала редовно (максимумът ми е веднъж годишно).
Естествено, идеята за маршрута дойде от И., като един виден софиянец, който е сравнително запознат с района. Пришълките като мен може да искат да скачат от хълм на хълм с мисълта, че са като планински козици, но маршрутите тук хич не са ми като тези около яз. Кърджали.
Прогнозата бе благоприятна - слънчево с малка вероятност за валежи. Закъснявайки за срещата ни на спирката, с ужас установих, че докато се облека и си подредя косата, то се заоблачило и започнал ситен ръмеж.
Оставаха 10мин. до появата на автобус 69.
- Какво ще правим, да ходим ли?
- Ще ходим, иначе какво да правим?
 Дъждът определено ме свари неподготвена, бях се настроила едва ли не за майско време. Ветровката на И. спаси положението, разбира се.


 Първи пролетни цветя

 От кисненето в минералните извори край с. Железница среброто по мен придоби първо наситено меден, а в последствие яркосин цвят!

 Дъждовник! Рядка и защитена твар, а ние с И. срещнахме 8 такива в рамките на 8 часа.

 Отново първи пролетни цветя.

 Кокалянската обител, която като "действащ манастир" е отворена за посещения само в събота и неделя от 8 до 16ч. Ха познайте дали в 16.15ч имаше кой да ни отвори.

 Поглед към средновековната крепост Урвич.

Непознати, но дяволско красиви гъби!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Непознатата природа на София