неделя, 2 февруари 2014 г.

И когато бесните те стиснат...

Както каза М. вчера "... и когато бесните те стиснат - качи се в планината!" Всеки си има своите настроения, но нашите вчера бяха ударили своето дъно. Респективно, решихме да им противодействаме по най-добрия за нас начин - дълга разходка, откъсване от градската среда и интеракцията с хора, пълно натоварване на сетивата ни. И така, както по обяд пиехме кафе и хапвахме сладкиши в малката кокетна френска сладкарничка на ул. Оборище, така една книжарница и 75 минути по-късно вече напълно екипирани с 3 ката пуловери, шапки, шалове, ботуши и пълна раница с хам-хум и други утилитарни средства бяхме в автобус номер 70 на път за махала Чемерник, с. Железница. Не за първи път ходя там, а с М. заедно - за втори. Всъщност, като се замисля не съм качвала снимки от миналия юни, когато ходихме на ягодолов в същия район, така че мисля да се възползвам сега от момента, за да покажа хубавите кътчета на това магично място. Enjoy!

 09.06.2013 Юнският дъжд ни изненада и се 
наложи да се скрием под нечий навес
 09.06.2013 След дъжд винаги идва слънце


 09.06.2013 След дъжд винаги има вода по
 листата на дърветата, 
също така.
Но безплатният душ си е безплатен :)

01.02.2014 Начало на приключението ни

01.02.2014 Готиния часовник в началото
 на махала Чемерник

01.02.2014 По пътя

01.02.2014 По пътя

01.02.2014 Мъгла започна да се спуска
 от Витоша към Плана планина

01.02.2014 Сгушена в полите на
планината - къща Приказките

01.02.2014 Навесът, приютил ни миналата
година при проливния дъжд

01.02.2014 По пътя

01.02.2014 По пътя

01.02.2014 По пътя

01.02.2014 Скрежинки

01.02.2014 И пак скрежинки

01.02.2014 Един от топлите минерални
 извори под с. Железница
01.02.2014 А това е Джак - малкият нахалник от
кръчмата на площада в с. Бистрица

2 коментара:

  1. Поздравления за блога, който поддържаш! Много се радвам, че в България все още има хора като теб.
    Впечатли ме и пътеписа ти, където си направила разходка през южните квартали на София и където си се снимала пред Института за гората. Аз работя в него. Само че когато си била там, бяхме в дървена ваканция. Сега всичко е наред :)

    Сега виждам още нещо интересно. И ти с автобус 70 (или 69) и вън от градската лудница... Знам го на изуст този район.

    Поздравявам те!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за милия коментар, ivaylo2012! Радвам се, че блогът ти допада!

    ОтговорИзтриване