неделя, 6 април 2014 г.

Тихият пролетен дъжд

Има едно прекрасно стихотворение на Николай Лилиев, писано през 1918-та година: 

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Първата неделя на април е безкрайно спокойна и предразполагаща към одеяло, уют и креативност. Понеже животът през последните два месеца ми изглеждаше като rat race, тихият пролетен дъжд по покрива на терасата и перваза на прозореца ми ми подсказва, че все пак съществува време и за нещата, които зависят от мен.  Всичко е въпрос на желание и организация. Добавиш ли фокус, цел и устременост към нея понякога се случват вълшебства! :)



Няма коментари:

Публикуване на коментар