неделя, 19 октомври 2014 г.

Разходка на Витоша

В събота сутрин през октомври едно от най-хубавите неща, които можеш да направиш, е да се качиш на Витоша. С Дани и Сандо си направихме една приятна обедно-следобедна разходка в топлото октомврийско слънце.


Хванахме Драгалевския лифт (седалков) от долната станция до междинната станция "Бай Кръстю". Лифтът върви събота и неделя, както и в празнични почивни дни със следното работно време:
 - Качване от Драгалевци - 9.00 до 15.30 ч.
 - Слизане от Голи връх - 9.00 до 16.00 ч.
 - Слизане от Бай Кръстьо - 9.00 до 16.30 ч.
Разбира се, при лоши метеорологични условия спират лифта, за да се избегнат инциденти. Билет за възрастен беше по 2 лв. на отсечка, като излиза и по-изгодно, само ако си купиш двупосочен билет от първа до последна станция - 7лв.. Само че ние никога не знаем какво ще правим, така че си вземаме билетче на посока. 

Отсечката на лифта между първа (долната) станция и станция "Бай Кръстю" (втора станция)

От станцията "Бай Кръстю" има една хубава пътечка, като подминете двете сгради на лифта и хванете вдясно. След около 200м, мисля, тя се "влива" в основната пешеходна пътека по маршрута нагоре за Алеко. Ние обаче продължихме направо, за да търсим една пътека, по която Дани и Сандо се бяха разхождали последно преди около 10 години. Намерихме си я лесно и продължихме по нея, очевидно това беше маршрутът за хижа "Камен дел". 


На места пътечката доста се стеснява и е хлъзгава, защото е по усойни склонове. Надолу е сравнително стръмничко освен това, по моя преценка, затова и в тези участъци е хубаво да се внимава. По пътя се оказа, че има и други ентусиасти, срещахме дами и господа, доста по-добре екипирани от нас. Но пък ние не бяхме тръгнали и да покоряваме Комините, нали все пак... 
Открихме и червено френско грозде, което Дани снима. Някак си обаче май не ни се рискуваше да го пробваме :)


По въпросната пътека се разкрива много красива гледка към цяла София. След около километър се стига до едни каменни реки, мисля, че е правилният термин. Много са впечатляващи! Оттам е и най-добрата гледка към столицата, особено с видимостта и слънчевото време в този ден. 






Ето ни и нас, тримата герои: 


За да стане тази (само)снимка, Дани трябваше да балансира фотоапарата на една отдалечена скала, да го нагласи на съответния режим (със заснемане на 10 последователни кадъра), след което да слезе от скалата, да изтича разстояние от около 10 метра по камъните и да заеме лежерна поза. Което в общи линии изглеждаше така: 




Снимки: Аз и Даниел Калчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар