вторник, 14 октомври 2014 г.

Ерланген

Ерланген е наричан още градът на Сименс, тъй като той съсредоточава най-много производствени и развойни предприятия на Siemens AG след Мюнхен. С население около 106 хил. жители, той е още и един от студентските градове в Бавария. В Ерланген се намират и два от Фраунхоферовите институти – немски академични организации за научно-приложни изследвания, в един от които е бил разработен широкоползваният вече mp3-формат. За почитателите на футбола - тук е роден и бившият старши треньор (21.09.2010-19.09.2011г.) на националния отбор по футбол на България Лотар Матеус. 

Ерланген е облагодетелстван от факта, че по време на войните не търпял никакви разрушения. Благодарение на това днес той е прекрасен образец за старовремска архитектура от различни епохи, вписваща чудесно в себе си модерната урбанизация. 

Подвижна библиотека по инициативата на Градската библиотека - Ерланген, позиционирана на Хугенотенплац

300 м надолу по улицата е Марктплац или Пазарния площад. Местни производители предлагат свежа стока (изключвам продавачите на маслини и риба от местните производители :)) 

 Малките улици в района на театъра и Ботаническата градина бяха пълни с подобни китни гледки

 Камбанарията на една от местните църкви
Задната фасада на ректората на университет "Фридрих Александър" Ерланген-Нюрнберг и прилежащия университетски парк

На 50 стъпки вляво е входът на Университетска ботаническа градина - Ерланген

Все едно си в Далечния Изток, нали?

 Някой се беше насочил към листата на ягодите

 
 В цялата градина изобилстваше от красиви и весели и статуи. Ето един хипопотук

Кому ли е хрумнало да го извае?

Сякаш кротко пази саксиите

Който иска да си вземе  - вляво дюли и мушмули, вдясно плодовете на дървото маклура 

На бележката пише: "Cercidiphylum japanicum - Дървото на Юда/ Дървото на сладкишите - листата ухаят на сладкиш" Наистина миришеха на кекс!

В оранжерията поддържаха висока влажност и температура

 В първия момент се стреснах, все едно няколко би бил достатъчно своеволен да държи крокодил на свобода, пък...

 Дори и в оранжерията на ботаническата градина не пропускат да внесат малко креативност

Каскадни растения :)

Като цяло Ерланген е спокоен град с умерено темпо и това ми допадна. Единствено човек трябва да се безпокои да не го сгази някой велосипедист, както на мен щеше да ми се случи няколко пъти. Просто тук колоездачите се чувстват привилигеровани спрямо пешеходците. 

Първата вечер в Херцогенаурах всъщност отидохме на театър в Ерланген. Гледахме съвременна версия на историята за Жана Д'Арк - "Девата от Орлеан", която бе изцяло без декори, но за сметка на това с пламенна игра от страна на актьорите. По принцип не харесвам такива абстрактни постановки, обаче сега си спомням с удоволствие за нея, може би защото за пръв път гледах театър на чужд език. Каквото не разбрах от репликите на актьорите, играта им го подсказваше.

В една от следващите вечери Георги ме заведе в едно приятно заяведение -"Трите липи" (Die Drei Linden), по-известно като "Шницелната кръчма". Това е мястото с най-превъзходните шницли на света! Една стандартна порция е голяма колкото пица с диаметър 30 см, затова се предлага и във вариант на половин порция. Всеки шницел има някакъв вид "поръска" отгоре, а отделно се сервира с гарнитура, като може да се избира между картофена салата или пържени каротфи. Поръските варират - с гауда и лук, с подправки, лук, яйце, чушки, гауда и сирене (това се води по гръцки), със сметана, гауда и лук, с ананас, гауда и шунка (по хавайски), с гауда и домати (по милански) и други. Сервират и най-добрата келер бира (Weismainer) също така. А каквото не можеш да изядеш, си го увиваш сам-самичък в алуминиево фолио, което се подмята на руло по масите между клиентите. Не е нужно да споменавам, че на следващата вечер си дояждахме шницлите вкъщи. 

Георги се готви да анихлира порцията си

 Weismainer Keller Bier - най-доброто, което опитах в Германия!

Няма коментари:

Публикуване на коментар