понеделник, 21 септември 2015 г.

Есен с дъх на дъжд, домашна лютеница и сладко от ябълки с канела...

Есен

Майка ми
вари зад блока
лятото
на
лютеница

 - Георги Господинов
(Ели, благодаря за идеята)

   Есента винаги ми е била особено любима. Тази година намирам две причини за това - на първо място, заради красивите златисто-червени багри, а на второ място, заради зимнината. Освен киселото мляко, надали има нещо, което да отличава кухнята ни така, както домашно приготвената зимнина. Туршии, сладка и лютеница. Ритуалът по приготвянето на лютеница е здраво загнезден в костите ми още от малка. Няма лято, в което да не съм очаквала с нетърпение да помагам за готвенето ѝ, а като станах студентка и започнах да ходя по-рядко на село, имаше моменти, в които ми докривяваше, че не са ме изчакали да ида, за да участвам. Но домашните зеленчуци не траят и в момента, в който доматите и чушките узрееха в достатъчно количество, на село се запрятаха ръкави и започваше свещенодействието, което траеше поне два дни. Първият се изпичаха, обелваха и мелеха всички основни продукти - домети, пиперки, моркови, патладжан, а освен това доматеното пюре се изваряваше. На следващият ден се започваше същинското приготвяне на лютеницата, което започваше с разпалването на хубав огън, за да направи хубава жежка жар, след което се слагаше едно тавище върху огнището и се започваше къкренето на печените смлени зеленчуци. Това обикновено продължаваше до късния следобед, а надвечер се стерилизираха напълнените вече бурканчета с лютеница.  

събота, 9 май 2015 г.

***

***

Събуждам се сутрин и ме пронизва отсъствието ти,
Докога ще ми липсват безвремието на прегръдката ти,
Мечтаният дом с дървените прозорци, наредените по лавиците книги,
Които аз толкова обичам, а ти нямаш време да прочетеш,
Защото си зает
И хвърчиш от проект на проект,
А под косите ти виждам как машината на съзнанието ти тъче непрестанно.
Бъдещето се гради след всеки твой бял косъм по слепоочието,
От време на време  аз ставам причина за някой нов,
Но какво пък, нали имаш моята любов?
И всичко останало може да почака,
Ти ще сновеш из коридорите на мислите си,
Ще отваряш нови врати,
Ще тракаш до късно по клавишите, пишейки поредната статия
И в моментите на разтуха знам, че ще се връщаш
Към онзи момент с извора в гората,
ще се усмихваш
и ще продължаваш да пишеш.
Останалото ще почака, време е да подредим приоритети си,
Да изтупаме праха на съдбите си,
Защото знаем, че това е само остатък от недовършени дела,
Ще ги подновим, ще ги предрешим с наученото
И ще се погледнем с нови очи.
Ти ще си обходил всеки сантиметър от твоята постройка,
Ще си открил своя хоризонт,
Аз ще съм по-мъдра и спокойна,
Може би войник на своя фронт.

Февруари 2015

четвъртък, 12 март 2015 г.

ABLE Mentor - да бъдеш част от проект, който гради бъдещите личности

Докато си в училище всичко след него ти изглежда неясно, мъгляво и определено някак далечно. Сякаш предстои да се пренесеш в един друг живот. Преходът към това обаче е също толкова неясен, мъгляв и дори неуловим. Дотолкова, че в един момент се оказваш с няколкогодишен професионален стаж зад компютъра (да речем) и се питаш как изминаха 7-те години от момента, в който за последно прекрачи училищния праг и то с гръб към него? Какво стана с нас, децата на прехода, защо сме недоволни и какво правим, за да променим статуквото?

вторник, 20 януари 2015 г.

Едно непредвидено пътуване: София - Виена - Белград - София

Понякога не всички планове се нареждат както си си ги представял или както има една мъдра народна приказка "Ти предполагаш, Господ разполага". Така току преди Коледа се наложи инцидентно да направя едно четиридневно приключение с брат ми, който смяташе да се прибере за празниците с колата си (разпологаше с 3 седмици отпуск, гадината). В четвъртък си взех еднопосочен билет до Виена (колегата от самолетните билети изумено се обади да ме попита "Ти да не се местиш в Австрия?" преди да издаде билета), а в събота на обяд се метнах на самолета на България Ер до австрийската столица.