понеделник, 21 септември 2015 г.

Есен с дъх на дъжд, домашна лютеница и сладко от ябълки с канела...

Есен

Майка ми
вари зад блока
лятото
на
лютеница

 - Георги Господинов
(Ели, благодаря за идеята)

   Есента винаги ми е била особено любима. Тази година намирам две причини за това - на първо място, заради красивите златисто-червени багри, а на второ място, заради зимнината. Освен киселото мляко, надали има нещо, което да отличава кухнята ни така, както домашно приготвената зимнина. Туршии, сладка и лютеница. Ритуалът по приготвянето на лютеница е здраво загнезден в костите ми още от малка. Няма лято, в което да не съм очаквала с нетърпение да помагам за готвенето ѝ, а като станах студентка и започнах да ходя по-рядко на село, имаше моменти, в които ми докривяваше, че не са ме изчакали да ида, за да участвам. Но домашните зеленчуци не траят и в момента, в който доматите и чушките узрееха в достатъчно количество, на село се запрятаха ръкави и започваше свещенодействието, което траеше поне два дни. Първият се изпичаха, обелваха и мелеха всички основни продукти - домети, пиперки, моркови, патладжан, а освен това доматеното пюре се изваряваше. На следващият ден се започваше същинското приготвяне на лютеницата, което започваше с разпалването на хубав огън, за да направи хубава жежка жар, след което се слагаше едно тавище върху огнището и се започваше къкренето на печените смлени зеленчуци. Това обикновено продължаваше до късния следобед, а надвечер се стерилизираха напълнените вече бурканчета с лютеница.  
   И до днес по-хубава лютеница от тази на баба не съм опитвала. Тя продължава да приготвя ежегодно всякаква зимнина, макар и не в същите количества като преди. Отчасти заради липсата на помощници, отчасти и заради намаленото зеленчукопроизводство. А мен откакто се изнесох на квартира преди 2 години все ме човърка да си готвя нещо. И паднат ли първите септемврийски дъждове се захващам да експериментирам какво ще съумея да направя.
   Тази година честта за началото се падна именно на лютеницата, както и на едно сладко от ябълки. Тъй като в разгара на лятото скъсах менискус и последва артроскопия на дясното ми коляно, почти 2 месеца се наложи да си седя вкъщи на легло. Един месец преди операцията и един месец след нея. Покрай всичките грижи около мен (за което благодаря на мама, която неотменно следи блога и знам, че ще го прочете) ми изпаднаха и домашни селски домати и ябълки, пратени от баба и дядо. Нямаше как да се справя с всички, затова част от тях приготвих на зимнина. А да правиш лютеница в домашни условия...се оказа особено лесно :)

Домашна лютеница на фурна от етаж 8-ми

10 бр. узрели големи домати
50 бр. средно големи червени пиперки
10 с.л. олио
10 с.л. захар
1-2 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер (с връх)
1 ч.л. кимион (с връх)
1 ч.л. индийско орехче (с връх)
няколко стръка пресен босилек (или пък сушен.. или пък натрошен)
5-6 скилидки чесън

ДоматитО се почиства от люспите и се накълцва с нож, настъргва с ренде или се пасира. Пиперките се изпичат, обелват, почистват от дръжките и семето (последното доколкото може) и също се нарязват или пасират. Аз и доматито, и пиперът (както казват у наше село) нарязах с ножа, тъй като обичам лютеницата едро смляна, в случая накълцана. Фурната се загрява на 240 градуса (на горен и долен реотан), накълцаните домати се слагат в средно дълбока тава и се посоляват с 1-2 щипки сол. Пекат се докато изври по-голямата част от течността им и се разбъркват от време на време. Като останат почти без вода се добавят и нарязаните пиперки и се пекат още 30 минути на намалена на 180-200 градуса фурна, като отново се разбъркват периодично. След това се добавят олиото, захарта и подправките, с изключение на чесъна и босилека. Пекат се още 20 минути, тогава се слагат стръковете босилек и накълцаните скилидки, оставя се 10 минути на изключена фурна при затворена вратичка.
Готовата лютеница се насипва в затоплени, предварително измити и подсушени бурканчета. Те от своя страна се стерилизират в тенджера на котлона. 15 минути след завиране на водата се изваждат, оттичат се от водата и се обръщат върху капачките си, за да изстинат напълно. От посоченото количество продукти излизат 7 бурканчета от 200 мл (тип бебешко пюре).



Сладко от ябълки с канела и лешници

6 ябълки
30 сурови, обелени лешника 
1 кг захар
500 мл вода
1 ч.л. канела
1 ч.л. лимонтозу (лимонена киселина)
1 лист индрише

Водата и захарта се слагат в тенджерка или по-дълбок тиган и се загряват на силна степен докато сместа заври, след което се оставя да къкри на тих огън. Разбърква се от време на време и когато капка върху студена чинийка започне да се тегли на конци, захарният сироп е готов. Ябълките се почистват от дръжките, обелките и семенната част и се настъргват или нарязват на кубчета. Ако се приготвят предварително, е хубаво да се напръскат с лимонов сок, за да не потъмнеят. Когато захарният сироп е готов, се добавят ябълките, настъргани или нарязани, както и лешниците, по възможност цели. Разбъква се периодично, като след 15 минути се добавят канелата и индришето. 10 минути по-късно се слага и лимонтозуто, и котлонът се изключва и сладкото се оставя за още 5 минути на него. 
Врялото сладко се насипва в затоплени, предварително измити и подсушени бурканчета. Можете да махнете индришето. Затварят се плътно с капачките и се обръщат, за да могат да се вакуумират естествено от топлината.



Няма коментари:

Публикуване на коментар