събота, 9 май 2015 г.

***

***

Събуждам се сутрин и ме пронизва отсъствието ти,
Докога ще ми липсват безвремието на прегръдката ти,
Мечтаният дом с дървените прозорци, наредените по лавиците книги,
Които аз толкова обичам, а ти нямаш време да прочетеш,
Защото си зает
И хвърчиш от проект на проект,
А под косите ти виждам как машината на съзнанието ти тъче непрестанно.
Бъдещето се гради след всеки твой бял косъм по слепоочието,
От време на време  аз ставам причина за някой нов,
Но какво пък, нали имаш моята любов?
И всичко останало може да почака,
Ти ще сновеш из коридорите на мислите си,
Ще отваряш нови врати,
Ще тракаш до късно по клавишите, пишейки поредната статия
И в моментите на разтуха знам, че ще се връщаш
Към онзи момент с извора в гората,
ще се усмихваш
и ще продължаваш да пишеш.
Останалото ще почака, време е да подредим приоритети си,
Да изтупаме праха на съдбите си,
Защото знаем, че това е само остатък от недовършени дела,
Ще ги подновим, ще ги предрешим с наученото
И ще се погледнем с нови очи.
Ти ще си обходил всеки сантиметър от твоята постройка,
Ще си открил своя хоризонт,
Аз ще съм по-мъдра и спокойна,
Може би войник на своя фронт.

Февруари 2015