понеделник, 21 септември 2015 г.

Есен с дъх на дъжд, домашна лютеница и сладко от ябълки с канела...

Есен

Майка ми
вари зад блока
лятото
на
лютеница

 - Георги Господинов
(Ели, благодаря за идеята)

   Есента винаги ми е била особено любима. Тази година намирам две причини за това - на първо място, заради красивите златисто-червени багри, а на второ място, заради зимнината. Освен киселото мляко, надали има нещо, което да отличава кухнята ни така, както домашно приготвената зимнина. Туршии, сладка и лютеница. Ритуалът по приготвянето на лютеница е здраво загнезден в костите ми още от малка. Няма лято, в което да не съм очаквала с нетърпение да помагам за готвенето ѝ, а като станах студентка и започнах да ходя по-рядко на село, имаше моменти, в които ми докривяваше, че не са ме изчакали да ида, за да участвам. Но домашните зеленчуци не траят и в момента, в който доматите и чушките узрееха в достатъчно количество, на село се запрятаха ръкави и започваше свещенодействието, което траеше поне два дни. Първият се изпичаха, обелваха и мелеха всички основни продукти - домети, пиперки, моркови, патладжан, а освен това доматеното пюре се изваряваше. На следващият ден се започваше същинското приготвяне на лютеницата, което започваше с разпалването на хубав огън, за да направи хубава жежка жар, след което се слагаше едно тавище върху огнището и се започваше къкренето на печените смлени зеленчуци. Това обикновено продължаваше до късния следобед, а надвечер се стерилизираха напълнените вече бурканчета с лютеница.