понеделник, 22 август 2016 г.

София диша... пие, яде и пазарува

За 6-та поредна година в София се проведе мултижанровият фестивал "София диша". Докато при предишните му издания се наслаждавах на множеството изяви за самодейност, ръчно творчество, различни форми на изкуство, спорт и забавление, то тази година ясно се забеляза завземането на подобни инициативи от стандартните нишови играчи. Какво по-лесно маркетингово решение за подобряване на фирмения имидж от възможността да се включиш във фестивал, свързван с културни, спортни, екологични и прочее мероприятия?

Основни спонсори и партньори за провеждането на фестивала през 2016-та са марка бира и верига спортни магазини. Сред участниците на фестивала са основно различни, но до голяма степен вече утвърдили се и познати на публиката местни производители на бижута, керамика, дрехи, както и различни издателства и книжарници, промотиращи набиращи популярност български автори. Под тенти има представителства на няколко фондации и различни инициативи, насочени към децата и младежта, които обаче доста сухо и някак набързо изстрелват каква е целта на присъствието им там.

На фона на цялата глъчка и стълпотворение по павираните централни улички болезнено усетих следното. Хората не идват, за да утолят жаждата си за изкуство и култура, за социална комуникация и запознаване с творчество в различните му форми, но в чист вид. 

Хората идват, за да пазаруват. Да си купят бира или сайдер в бутилка на цена, надута с почти 90% от колкото се продава в разположения на 150 метра магазин. Да си вземат сладолед от велоколичка на верига сладкарски магазини, имащи обект във всеки един мол и още толкова пръснати из града. Сладолед, който подозирам, че е бъкан с оцветители, сухо мляко и растителни мазнини. Да си купят поредната хипстърска дрешка или бижу, отново на нереално високи цени за бранд, който се продава или само онлайн, или присъства в различни, но не собствени магазини. Творците са дамгосани с бирено спонсорство. В спортната зона хегемон е верига спортни магазини.

Хората идват, за да убият неделния си следобед. Да залъжат глада за качество, потапяйки се в атмосферата на нещо, което се рекламира като арт, като подкрепа за културата и спорта, като подкрепа за творците. Идваш, за да се почувстваш social. За да си направиш селфи и да видят приятелите ти колко си готин и ..." културен".

Липсва ми културата, хора! Липсва ми да видя нещо самодейно, което не е просто поредния начин хем сам да си си шеф, хем да си осигуриш що-годе спокойно съществувание. Липсва ми страстта на твореца, на спортиста, на ценителя. Липсва ми да видя стимул за тези, които нямат друго поле за изява, но създават нещо достойно.
Липсва ми идеята, зад която да застана и аз.

П.П. Полето за музикална изява "Вокализирай това" и сцената за ирландски танци, както и шатрата за народни носии бяха изключенията, които ми доставиха удоволствие. Но не е достатъчно. Имаме още много път да извървим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар