сряда, 21 септември 2016 г.

Студентите като интелектуален двигател на България - подменената истина на българския висшист

  Дали съвременните български студенти могат да бъдат интелектуалния двигател на България? Директен въпрос с простичък отговор. Не, не могат да бъдат. 

Нека направим кратък обзор на домашната ни образователна система по отношение на висшите училища, но нека и да се абстрахираме като принадлежност към системата.
 

Изучаването и развитието на науки датира от дълбока древност, като за пример можем да се позовем на Академията на Платон от 395г. пр.н.е. или дори на Магнаурската школа в Константинопол от 849 г. В последвалите по-тъмни и по-светли векове различните школи, академии, библиотеки и др. са били център за духовно и интелектуално израстване и са отстояли правото си на своето дълго съществувание, позиция и авторитет в обществото.

Какви са традициите на България в това отношение? Първото висше училище у нас - Софийският университет, е основано едва през 1888г. (като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия), или към момента то има 128-годишна история. През годините то следва образователните традиции по немски и френски тертип, поради елементарната причина, че преподавателите му са получавали своето образование основно в тези държави.
Още на 20-та година от съществуванието си то става арена на политически конфликт между цар Фердинанд и недоволни студенти, което довежда и до временното закриване на университета за период от 6 месеца.
Оттогава насетне не само СУ, но и останалите учредени висши училища у нас следват неотклонна политика на изграждане на "кадри" в българския обществен и политически живот.

И именно тук е страшното. Висшите училища, понастоящем университети (от латински: universitas – цяло) вече не са онези храмове на познанието и развитието на науката, за които споменът уроците по история грее като светъл пример в съзнанието ни за развитие на човешкото общество. Те са завода, в халетата на който се изковава днешната работна ръка.

Много бърза справка показва, че сегашното "висше" образование започва като "средно" у нас. Вменявайки му смисъла на "висше" подсъзнателно издигаме всъщност средните граждански познания дотам, че те се превръщат в един бленуван идеал и достижим пиедестал. Защото няма нищо трудно в това да добиеш средно, прадон, висше образование. Или полувисше както беше през 90-те.

В историята на човечеството към образование са се стремели хората с естествения интелектуален порив и стремеж към развитие, в последствие това е станало еталон за хората с възможности, а днес преградите са сведени до толкова ниско, че в България приемаме в университета хора с двойки на матурите по български език.

А в историята на университета науката и познанието, като процес на изграждане и придобиване, са заменени с "изучаването" или инак казано, запаметяването, на това как да си вършиш работата в дадена сфера. Университетът днес, неслучайно и в него се учи в-с-и-ч-к-о , е занаятчийницата на българския чирак. Там ти изковаваш собствената си съдба, потапяйки се не в науката, а в принципите на различни професии. И излизаш, ако не чирак, то поне донякъде на нивото на калфа. А при благоприятно стечение на обстоятелствата или ако имаш връзките, скоро ставаш и майстор. Недай си Боже да си роден без късмет или да не познаваш чичото на лелята на свакото на братовчеда на началника на пета глуха от първия брак на съседа отляво на блока зад вашия. Тогава цял живот решаваш технически проблеми или обработваш данни на добре платени, но интелектуално затормозяващи или директно казано, затъпяващи, овчедуши позиции. 

Днешните университети в същността си не са нищо повече от една фирма, с трудна и тежка административна система, с многопластова мениджърска йерархия и дълго закотвени на позициите си директори и началници. И имайки предвид, че в университет "влизат" средно около 80% от завършващите 12-ти клас у нас можем да си направим сметката колко лесно "светлото бъдеще на България" бива бързо вкарано в рамките на системата. От която всъщност не ти се дава и възможност да излезеш. 

Затова със сигурност допринасят и непрестанно растящите бройки за прием на студенти, преобразуването на колежи в университети и увеличените квоти за чуждестранен прием. За справка, предходната учебна 2015/2016 г. например са били одобрени 74 000 места за всички студенти в университетите у нас, докато през 2013/2014 г. са били 57 000. На фона на тези 74 000 места, за същата учебна година имаме 52 000 държали матури зрелостници в България, от които около 8000 скъсани на матурите и около 8000 заминаващи да следват в чужбина. По статистика са приети официално около 28 000 българи първокурсници. Респективно имаме около 36 000 висшисти на фона на 52 000 потенциални такива. 

Могат ли те да бъдат интелектуалния двигател на страната ни, когато 70% до 80% от тях минават през фирмения калъп, а останалите 30% до 20% дори нямат амбиции в тази посока?
Не е нормално висшето ти образование, давано в университет, да е просто стъпало към професионалното ти развитие (ако гониш ниво, разбира се). Не е нормално храмовете на науката и познанието да бъдат еквивалент на ковачница или търговски дюкян, където да усвоиш тънкостите на занаята. Защото занаят и интелектуалност - интелектуален труд, са две различни неща. И докато не осъзнаем необходимостта от разграничение между тези две неща, ще си останем във все същата порочна схема и неосъзнатост. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар