сряда, 18 януари 2017 г.

Сряда

Пристъпих напред с увереността на собственика на имота, познаващ всяка частица от къщата, всеки скърцащ милиметър от паркета, всяка пукнатина по стените.
Спокойствието в очите ти ми позволява да съм нелогична и смешна, да се кикотя с десетсантиметровите токчета на ужасния лед, докато съм увиснала на ръката ти.
В колата не спираме да говорим, което не ми се е случвало никога и ето че вече знаеш как мога да пея онези руски песни наизуст, чиито текст съм назубрила, но и чийто превод мога да рецитирам по памет, макар че ненавиждам руския, Толстой и Лермонтов, и въпреки това обожавам бруталния "Роман с кокаин" на Агеев.
В един момент ще се заливаме от смях над поредния интернет комикс (meme),а в следващия ще ми разказваш за космоса и електромагнитните вълни.
Сега ме извиваш отвътре навън, караш ме да се преобръщам в себе си и да се отървавам от комфорта на ежедневието.
Дразниш ме с непоклатимостта на аргументите си, всеки път когато обсъждаме нещо нелепо. Тогава ми се иска и аз да съм нелепа, просто за да те оборя. Никога не се получава.
По-хубаво е отколкото очаквах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар