Франкфурт - Замъкът Елц - Нюрбургринг - Вупертал

И така, кацайки на 03.10.2014 на летище Франкфурт, започна и моето гостуване при брат ми в Германия.

03-04.10.2014 - Франкфурт - Замъкът Елц - Нюрбургринг - Вупертал - 357 км

Малко за брат ми - като възпитаник на немския факултет в ТУ - София, в трети курс той изкара 3-месечен стаж в немска индустриална фирма (Schaeffler AG), където, възхитени явно от трудолюбивостта му, му предложиха удължаване на стажа за още 3 месеца. Това беше през 2012 г. Следващата година се върна отново в същата фирма, за да напише дипломната си работа, представляваща разработване на машинна част за някакъв вид селскостопанска машина за конкретен клиент на Schaeffler (каква беше въпросната част хич и не мога да си спомня, нещо сложно за мен :) ). E, въпросният продукт беше успешен и предложен на клиентите, дипломната работа оценена с отличие, както и с допълнителна награда за това от страна на фирмата. Така при кандидатстването си за магистратура в Нюрнбергския университет, филиал Ерланген, Георги се озова отново в Schaeffler през есента на 2013 г., в новосформирания отдел по автомобилостроене. Важно е да спомена, че в Германия има специални разпоредби относно съвместяване на следване и работа, които фигурират в работния договор, респективно посещението на университета не е пренебрегвано.

И понеже помрънка на нашите, че не съм му ходила на гости, преди 4 месеца си взех билет на прилична цена и си заделих малко отпуск, за да прекарам 10 дни с него. Та, ей ме тук в Херцогенаурах, пиша този пост и го чакам да се върне от работа. 

Междувременно искам да разкажа как минаха първите 3 дни от престоя ми, които включиха навъртането на около 920 км, без да броя разстоянието между България и Германия.

Кацнах в петък следобед, 03 октомври, който е Денят на съединението в Германия и официален почивен ден. Летище Франкфурт е огромно, но пък лесно за ориентиране. Вървейки към паспортния контрол си мислех колко разнообразно множество от хора - всякакви раси, етноси, възрасти, възпитание. Е, в самия Франкфурт е още по-многоцветно, особено в района на гарата, където беше и нашият 4-звезден хотел National. 

Във въпросния район впрочем ми беше трудно да се почувствам в чужбина, честно казано. Навсякъде срещах все същия сбирщайн от хора, каквито сме и тук в България. Измамното чувство, че се намирам в района на Централна гара, София, биваше опровергавано най-вече от монолитността на сградите, както и от царящата наоколо чистота. Поне това предварително впечатление се оправда! 

След като се чекирахме в хотела, Георги побърза да ме заведе в една от големите забележителности на Франкфурт - кулата Майн (Main Tower). Почакахме си около 20 минути в лобито на кулата, с около поне 40 други ентусиасти. До 56-я етаж на кулата, където се намира наблюдателната площадка, се стига с високоскоростен асансьор плюс 20-ина стъпала. Всъщност се слиза на 55-я етаж, като там може да се излезе на друга по-голяма платформа. Изкачвате още една спираловидна стълба и сте на 56-я етаж, с гледка, която може би обхваща цял Хесен :). Смешно или не, след като бях толкова ентусиазирана за летенето, на 200 метра над земята си ме беше страх, въпреки че горе имаше сигурно поне сто души с нас. 

Държа се много здраво за парапета! Нищо, че платформата на долната площадка бе с 2 м по-широка и нямаше никаква опасност за туристите :)

Георги е инструктиран "Айде, усмихни се, бе", защото обикновено прави разни страшни физиономии пред фотоапарата 

Последва разходка из пешеходния център на Франкфурт. Да не се бърка с финансовия център (още франкфуртския Уолстрийт), който посетихме следващия ден.  

Един от най-разпространените методи за придвижване в градска среда в цяла Германия е велосипедът

Германците обичат да поставят паметници навсякъде - класически, съвременни, новаторски, ексцентрични...

Старата опера във Франкфурт

Съвременна архитектура. Кой каза, че моловете са еднообразни?

Страхотна идея за градската среда!

Старовремска архитектура

Старовремска архитектура в модерния град

Пешеходен мост над р. Майн

Т.нар. skyline на Франкфурт

Вечерта хапнахме в едно малко заведение - Fichte Kränzi (http://www.fichtekraenzi.de/), което Георги бе издирил в интернет и бе с особено висока оценка в tripadvisor - автентично, популярно и можеш да си го позволиш, както гласеше една от оценките в сайта. И вероятно поради тази причина заведението беше препълнено, та се наложи да се сместим на една маса с други хора, което явно бе честа практика там. Георги беше проверил, че едно от характерните местни ястия е т. нар. "grüne Soße" - зелен сос от извара, зелени подправки като магданоз, чесън и др. Коректно е да се каже, че е характерно всъщност да сервират дадено ястие с въпросния сос, който обаче и сам по себе си беше голяма вкуснотия.  Местната типична напитка пък е Apfelwein или ябълково вино, което може да се пие чисто или разредено с газирана вода. И двамата си поръчахме франкфуртски шницел с печени картофки и зелен сос (Frankfurter Schnitzel mit grüner Soße und Bratkartoffeln), а аз опитах и от виното. Не бях особено очарована, горчеше и ми напомняше на пелин, може би неслучайно го пият с газирана вода. Шницелът за сметка на това беше върхът!, за разлика от българските му интерпретации. Дъхаше на истинско месо, беше сочен и буквално ти се топеше в устата, а картофките бяха сладки и ароматни. А порцията бе повече от щедра за мен лично, наложи се Георги да ми я довършва.

Малко след 21 ч преценихме, че е време да се прибираме в хотела, понеже следващия ден ни очакваше доста път. За моя изненада дори по улиците на такъв мегаполисен град в 21ч вечерта, в почивен ден и то петъчен, почти не се мяркаше жива душа! Тъй като вървяхме по крайбрежната алея около Майн, поне там имаше младежи, които се забавляваха с брейк, ролери и скейтборд изпълнения. 

На следващия ден излязохме малко по-късно отколкото ми се искаше - към 9 ч. Улиците бяха доста пусти, виждаха се само мюсюлмани, за които предположих, че се прибират от сутрешна молитва тъй като бяха в традиционни одежди. Закусихме в BackWerk, една от многото вериги за бързо хранене. За разлика от McDonalds, BurgerKing и Subway (които всъщност са страшно популярни у немско) обаче, в BackWerk ти предлагат сандвичи от пълнозърнести хлебчета, изпечени на място, с най-разнообразни пълнежи - шунки и салами, печени меса, сирена и кашкавали, зелена салата или рукола, още и сладки и печива под всякаква форма - претцели (бретцели), понички, кроасани, целия хлябове и др. Можеш да си вземеш също безалкохолно, кафе, сокове, мляко, какао. Всичко е приготвяно на място и е на достъпни цени.

Разходихме се и из немския Уолстрийт, където е пълно с небостъргачи. В събота районът е страшно пуст. Германците приемат много сериозно факта, че това е почивен ден. Сградите са затворени и освен разхождащи се като нас, коли и велосипедисти по булевардите, друга жива душа не се забелязваше.

DZ Bank Turm

Deutsche Bank Türme (Soll und Haben)

Deka Turm

Opernturm

Старата опера (Alte Oper)

След обилната закуска, която споменах, напуснахме хотела и хванахме пътя в посока Нюрбургринг. Вярвате или не, това беше единственото, което бях планирала, че искам да направя за целия си престой в Германия. Георги бе видял, че отбивайки се с 30 км от пътя си, можем да посетим и един средновековен замък. Така по обяд в събота паркирахме на специално нарочения за посетители паркинг срещу такса от 2 евро. Германците знаят как да уреждат нещата за туристи - ако не перфектно, то поне приятно. От паркинга до замъка Елц (http://burg-eltz.de/) се стига по 2 маршрута. Единият е пешеходен през гората, а вторият е с шатъл автобуса по асфалтиран път. Шатълът е отново на цена 2 евро на възрастен за 1 посока. Имаше табелка, която показваше дългия 1.3 км пешеходен маршрут и времетраенето му - 15 мин., разбира се, хванахме нея. Пътеката беше утъпкана и широка, повечето хора също бяха избрали да се разходят като нас. След поредния завой очакваш да видиш най-сетне замъка и ето че най-накрая това се случва. 

Замъкът Елц (и Георги за разкош)

Вътрешният двор на замъка Елц

Пред официалния вход на замъка

 В един от дворовете на замъка, очевидно в отбранителния пункт, бяха събрани истински гюлета

 Гербът на Елц

Част от изложените скъпоценности в съкровищницата. На снимката - колан с гема във фирмата на женски профил, изработен от сребро и допълнително позлатен

Част от изложените скъпоценности в съкровищницата. На снимката - камъните от пръстените на всеки отделен курфюрст от династията Елц

Обиколката на замъка, в която се включихме, определено беше достатъчно кратка и изчерпателна за моя вкус. Решихме, че ще се включим в групата с немски език и щом разбрах 90% от казаното от екскурзоводката, признавам си, чувствам се много доволна от немския си!

С разглеждането приключихме към 15-16ч и, въпреки че имаше даже 2 доста примамливи ресторанта на територията на замъка, решихме да потегляме към Нюрбургринг, защото времето напредваше, а имахме доста път и до Вупертал след това. Обадих се в хотела да държат резервацията ни до 20ч и за мое успокоение бяха доста кооперативни. 

До Нюрбургринг се придвижихме към 17ч и нещо и още километър преди входа на пистата попаднахме на задръстване. Всичките ни надежди, че в събота следобед няма да има много хора, се изпариха веднага. Георги дори паркира край пътя на 500м от входа, защото просто не се виждаше как ще стигнем и дали ще има място на паркинга. Той се притесняваше и да качи опела на пистата, колкото и да ми се искаше. Първо се разходихме из зоната за наблюдателите, където имаше кафене, Subway и каравана-магазин за сувенири. През двойната ограда се виждаше, че всякакви коли могат да се качат на пистата (Нордшлайфе в случая). Ииии тъкмо се запътихме да вземем билети, когато обявиха по високоговорителите Spärung и прекратиха движението. Очевидно нещо се беше случило, защото на пистата се качи линейка и освен това започнаха да изтеглят колите навън. (Малка скобка: По-късно специално проверих и поради каквато и причина да бяха спрели движението по пистата, не е имало животозастрашаващ инцидент.) Преценихме, че тъй като вече отиваше към 18ч, а пистата работи до 19.30ч и с толкова много народ там, просто няма как да успеем да се доредим и ние за една обиколка, дори и да я пуснат отново. Е, Нюрбургринг, до скоро виждане и се радвам, че те видях!

Потеглихме към Вупертал. След Бон започна да захладнява и да става мъгливо. Стана ми много приятно как изведнъж пред погледа ми изникна извисяваща се Кьолнска катедрала, когато минавахме по околовръстното на Кьолн. Посещението й беше обаче отредено за следващия ден. В 19.30ч най-сетне стигнахме Вупертал и се въртяхме почти половин час из града докато намерим хотела си, тъй като бяха затворили централните булеварди за ремонт.

Макар и крайната ни дестинация да беше Кьолн - най-внушителният германски град според брат ми, избрахме да спим във Вупертал поради 2 причини. Първо, нощувката беше два пъти по-евтина. Второ, имат си висяща монорелсова железница! :)

Така и така, пристигнахме късно, проверихме съветите в tripadvisor и си избрахме ресторант Katzengold. Да, ама се оказа, че явно това заведение вече не функционира, тъй като на адреса имаше шиша-бар. Е, подвихме опашки примрели от глад и се върнахме към площада пред католическата църква, където бяхме забелязали една приятна пицария. Консултирахме се с цените в изложеното меню, бяха повече от прилични и се позиционирахме вътре. Пицарията си беше напълно италианска, от името Don Camillo & Peppone (http://www.don-camillo-peppone.de/) до сервитьорите. Местната бира е няколко вида, които се оказаха много добро попадение. Пицата беше безкрайно голяма и вкусна. А това, което веднага грабна вниманието на Георги, беше, че на салфетките бяха отпечатани няколко кратки фрази на италиански, паралелно с немския им превод. 

Към 23ч вече се добрахме до стаята си в хотела, където за съжаление ни бяха настанили в последната свободна стая - с прекрасна гледка към града, но с 1 голямо легло. За сметка на това леглото беше меко, с пухкави завивки и удобни възглавници и си отспахме добре. 

А следващият ден ни очакваше Кьолн...