Вупертал - Кьолн - Замъкът Меспелбрун - Херцогенаурах

05.10.2014 - Вупертал - Кьолн - Замъкът Меспелбрун - Херцогенаурах - 463 км 

Вупертал осъмна в неделна мъгла. Градът е тих и отново почти няма хора по улиците. Малко след 9ч сутринта единственото, което работеше, бяха 2-3 заведения за бързо хранене като BackWerk. В центъра се мяркаха младежи и няколко възрастни германци, дошли специално за кафе и закуска. Ние с Георги всъщност бяхме излезли за същото и решихме, че можем да съчетаем закуската с разходка из Вупертал, за да го разгледаме и на светло. Определено ми харесаха тишината и спокойствието. Дочуваше се камбанния звън на близката църква, където имаше неделна служба. От време на време някоя кола преминаваше кротко по заспалите улички. Направи ми впечатление на няколко места как от терасите на блоковете буквално се сипеше водопад от каскадни мушката. Едно старовремско шивашко ателие изцялно грабна вниманието ми, имах чувството, че мога да стоя и да го гледам с часове. Сякаш беше извадено от миналия век, поотупано леко от прахта и поставено на един малък ъгъл в съвременен Вупертал.

Изглед от хотел ibis Wuppertal. Вдясно се вижда станция Kluse по линията на висящата железница (Schwebebahn Wuppertal)

Предната вечер се повозихме за 2 спирки на прочутата монорелсова висяща железница или т.нар. Швебебан (Schwebebahn). Тя е построена през 1900г. и пусната в експлоатация през 1901г. Върви си и до днес, макар и през годините да е имало инциденти, къде по-сериозни, къде пък изцяло куриозни (в Уикипедия можете да прочете за това как са повозили слон в железницата през 1950г., който весел епизод завършва със слончето в р. Вупер, живо и здраво).

Връщайки се до хотела да си вземем багажа, Георги забеляза чапла в реката. Първо бяхме убедени, че е от статуетките, които германците слагат навсякъде, уж за да плашат животните и да не идват и други (пример за това са множеството метални гарвани разположени къде ли не из Франкфурт), но след като я наблюдавахме известно време, забелязахме как бавно се движи и дебне риба в реката. Дори и трополящата отгоре железница не й направи никакво впечатление. Е, те такива чудеса има в Германия! (А в Херцогенаурах току до междуградския път, по който минава целия местен трафик, си се разхождаха спокойно десетина фазана!)

Малко след 11ч вече бяхме в Кьолн, където мъглата продължи да ни съпътства. На 05.10.2014 се проведоха и българските парламентарни избори за 43-то Народно събрание. В Кьолн имаше изборна секция в бизнес-център Mediapark, сграда Startplatz. Оставихме колата в подземния паркинг на бизнес-центъра и чудейки се къде, аджеба, би била точно изборната секция забелязахме ето тази табелка:

От това по-лесно накъде? В районната секция имаше около 200 души, всеки беше с номерче, а бременните и семействата с малки дечица бяха пускани с предимство. Имаше си и обособена зала с чакалня, където прожектираха български филми. Като пристигнахме вървеше "Опасен чар", след това пуснаха "Кит". Все на теми за лъжата, не знам дали не беше някак символично :) След почти 2 часа чакане мина и нашият ред за гласуване, много приятно ми стана как хората не се нервираха от дългата опашка. Е, пак имаше изцепки от сорта на това, че получих разнопосочни мнения трябва или не трябва да попълвам адрес на пребиваване в Германия при условие, че съм за няколко дена на гости, та в последния момент преди да вляза да гласувам трябваше да си преправям декларацията. Ама здраве да е!

Навалицата в изборната секция в Кьолн

 Изглед от Startplatz

След като упражнихме правото си на глас се впуснахме към центъра на Кьолн, за да разгледахме прочутата Кьолнска катедрала. Определено това е една внушителна сграда, погълнала изключително много труд и време, за да достигне днешната си висота като архитектурна ценност. Площадът пред катедралата, разбира се, гъмжеше от туристи, заради което се оказа много трудно и да си направим свестни снимки. Самата катедрала е повече туристическа забележителност, отколкото функциониращ храм. Вътре в нея почти всичко е заградено така, че да може да се разгледа, но и да се пази по-далеч от туристите. 

Мадоната с младенеца 

Внушителна височина и внушително количество хора 

Повечето от скулптурите, иконите и останалите ценности в катедралата са зад подобни мрежи 

 Някак си си мисля, че металният обков е поставен срещу туристи, а не срещу възможността сър рицаря да вампиряса

Уникални стъклописи, можи бе най-красивото, което можете да видите в катедралата

След какафонията в катедралата, Георги държеше да ме заведе до известния мост над р. Рейн - Hohenzollernbrücke. Наистина впечатляващ с размерите си, мостът е строен в периода 1907-11г., като по него минават 3 железопътни линии плюс пешеходна част. На моста има изумително количество заключени катинари, повечето като обещание за любов, но предполагам, хората са заключвали и други желания там. Чудя се, колко ли ключета за тези катинари са се озовали на дъното на р. Рейн?

 Сладко, нали?

Забавления за малки и големи

След моста накупихме малко картички и сувенири, но вече бързахме да тръгнем, макар че със сигурност има и други забележителни места, които да си струват разходката в Кьолн. Нас обаче ни чакаха над 400 км път за един следобед и замъкът Меспелбрун. 

В неделя привечер и особено след 3 почивни дни трафикът по магистрала А3 беше доста оживен. Заради множеството ремонти по пътищата на места се образуваха и дълги колони, като някъде след Франкфурт колоната бе с дължина 24 км! За щастие, не в нашата посока :) 

До замъка Меспелбрун (http://www.schloss-mespelbrunn.de/start.html) се добрахме към  20ч. Беше тъмно и го намерихме малко трудно. Не беше изненадващо, че беше затворен. Изненадващото беше, че нямаше никакво осветление в района. Нито самата сграда да е осветена, нито пътя до него. За съжаление не можахме дори и да му се порадваме отвън. 

150 км и почти 3 часа по-късно вече бяхме в Херцогенаурах и се радвах на квартирата на брат ми.