четвъртък, 20 ноември 2014 г.

25 км пеша из столицата

В събота с Иво решихме да си направим пешеходна разходка из София, хем икономично, хем столицата е толкова голяма, че просто няма как да си стъпвал навсякъде (все още).

Придвижихме се с метрото до Младост 1, откъдето се налагаше да си взема документ за поставено стъкло в квартирата. Свършихме тази работа и тръгнахме в посока кв. Дружба. Езерото в Дружба е един от хубавите паркове в града. Винаги можеш да видиш спортуващи хора, родители с деца, домашни кучета лудуват по полянките, гълъбите се надпреварват да изкълват натрошени солети по земята. Оттам се отправихме към жп линията. Точно се майтапех с Иво как от гара Искър може да си хванем влака до Пазарджик, когато една от новите мотриси мина точно в тази посока.

От гара Искър се прехвърлихме в кв. Абдовица и оттам тръгнахме по течението на р. Искър. За съжаление районът е изключително замърсен, използва се като бунище, а е страхотен ресурс да се превърне в парково пространство. Така вървяхме по една пътека, в края на която излязохме на ширнало се софийско поле. Докато се чудехме в коя посока да продължим, излетя самолееееет :) Оказахме се съвсем близо до летището и решихме да се приближим съвсем и да заснем корпуса на някой излитащ Еърбъс. Нашето "близо" беше на около километър от оградата на Терминал 2, така че си походихме из разораното поле. 


Излязохме на ръба на канала, в който бяха вкарали течението на р. Искър, за да не подкопава територията на пистата.  


Сума ти охлюви и охлювченца имаше там, на които да се радваме.


Стигнахме до оградата и си поседяхме едно половин час, в който снимахме самолети на Lufthansa, Aeroflot, Bulgaria Air, British Airways. Дори се порадвахме на кацането на самолет на Qatar Airways, а Иво и пилотът си помаха взаимно. На пилотите надали всеки ден им се случва двама луди да обикалят загражденията на летището, с риск охраната да дойде и да ги арестува за евентуален тероризъм. 


Вървейки покрай пистата по някое време чувахме звуци като от крякащи патици и лай на кучета, което много ни озадачи откъде би могло да се вземе. Е, оказа се, че това е озвучителната система, която да гони дивите животни далеч от пистата, а освен звуци на патици и кучета, издаваше още крясък на сокол, на лисица, мяукане на котка и пищене на автомобилна аларма. Това последното явно в случай, че някой вълк си подкара БМВ-то с 200 към оградата на летището :)

От края на пистата, който е съвсем близо до околовръстното, хванахме по ул. "Кривински път", който ни изведе чак до Ботевградско шосе. Стигайки дотам, вече ме боляха краката. Решихме да си хванем трамвай 22 от първа спирка до центъра и да се приберем оттам. Речено-сторено. А ако някой реши да повтори подвига ни, нека не пропуска да разгледа колелото на трамвай 22. 

В края на деня установихме по Google Maps, че целият ни пешеходен маршрут възлиза на около 23-25 км, а с прибирането през центъра дори правим 28 км. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар