Трън и Знеполе

Денят беше 09.02.2013, часът 9 и 15, колата немска, времето студено. Имахме цялото време на света пред себе си. И поехме към Трън. По-точно, към трънския манастир Св. Архангел Михаил.


И. се е натъкнал на този манастир преди малко повече от половин десетилетие и му бе мерак да го заснеме и запечата визуално преди да бъде ... консервиран? опорочен? възстановен? експлоатиран? Явно бе позакъснял няколко години, защото вече не се достига до старата обител по трудно забележима козя пътека, а по широк изоран от фадрома ъъъъ, път. Манастирският комплекс от своя страна вече се състои само от сградата на църквата и полуразрушена жилищна част. Според информацията в Интернет, пред последните години тече консервация на сградата, което за момента се изразява в новоположени керемиди по покрива, заключена метална врата на входа и заковани прозорци на църквата. 
Това за съжаление бе едно малко разочарование за нас, тъй като силно се надявахме да видим една запазена света обител от средните векове. Лично аз приветствам идеята да се направи всичко възможно за запазването на културно-историческото ни наследство, но това никога няма да стане по начина, който трябва, докато подобни дейности се възлагат на неквалифицирани хора и съответно всичко се върши през пръсти. 




Малко повече информация за самия манастир. Исторически сведения за точната датировка на създаването на манастира липсват. Унищожени са голяма част от стенописите, както и манастирските книги. Според някои предположения манастирът е от 13-14 век, според други от 16-17 век. Църквата е строена по атонски, а в олтарът е намерена плоча на латински от времето на Марк Аврелий Антоний. 

В близост до манастира, всъщност по пътя към него, има малка чешмичка-изворче. Много сладка и пивка вода се лее от нея! Прочитайки повече информация в Интернет пространството, в последствие разбрах, че за това изворче има следното предание: снеготопенето нападнало като зла беда местното население и те се примолили на Господ Бог да ги спаси. Чул молбите им, той изпратил Архангел Михаил, който удряйки с меча си по планината, я разцепил на две и през образувалото се ждрело изтекла всичката придошла вода. Обръщайки се към местните, архангелът докоснал с меча си един от трите бука растящи наблизо и оттам потекла бистра вода: „Ето тук ще лекувате телата и душите си, измивайки всичко лошо и нечисто от тях, болка и страдание!” За благодарност и в прослава на бога, знеполци съградили православен храм. 
Ако бях прочела внимателно това преди да се запътим към трънския манастир, може би щях да обърна повече внимание на изворчето и дърветата край него. Истината обаче е, че цялата гора е буковина и създава едно невероятно усещане за уют и смиреност. 


Друг интересен момент е фактът, че почвата в района е много ярко червена. Ако не бъркам, това е така наречената излужена канелена горска почва. Нюансът е неповторим и до момента като че ли не бях виждала такъв наситен цвят на друго място в България. Ефектите, които създава дори през зимата, са поразяващи.
(на розовия фон на блога тази снимка май не е толкова впечатляваща...)


Единственият минус при влажно време е, че е страшно хлъзгаво. Както споменах и по-горе за фадромата, явно са взети мерки да се направи нормален път до манастира, но за момента достъпът до него като че ли е най-вече за ентусиасти. 


Повече информация за трънския манастир Св. Архангел Михаил можете да прочетете тук: 
Трънски манастир в Уикипедия
Трънски манастир в bulgariamonasteries.com
Трънски манастир в svetimesta.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Непознатата природа на София