Моите места

Срещу мен светва лампичка да си закопчея колана. Завиваме бавно и гумите стържат по плътния асфалт. През прозореца сякаш на забързан каданс се движат дървета в далечината, по това разбирам, скоростта се е увеличила. Леко подрусване, сякаш си минал през бабуна, но тилът ти се залепя за облегалката зад теб. И това е...

Тази година лятото като че ли ни позабрави. Горещниците не дойдоха, но за сметка на това не липсваха  валежи и навсякъде изобилстваше зеленина. Ние пък решихме, напук на всички прогнози за проливни дъждове (които се сбъднаха за по-голямата част от страна), да изпратим сезона подобаващо. Пуснахме си петъка почивен и хоп, в късния следобед бяхме на път за яз. Голям Беглик. Оттук нататък снимките говорят за себе си.  

Както каза М. вчера "... и когато бесните те стиснат - качи се в планината!" Всеки си има своите настроения, но нашите вчера бяха ударили своето дъно. Респективно, решихме да им противодействаме по най-добрия за нас начин - дълга разходка, откъсване от градската среда и интеракцията с хора, пълно натоварване на сетивата ни. И така, както по обяд пиехме кафе и хапвахме сладкиши в малката кокетна френска сладкарничка на ул. Оборище, така една книжарница и 75 минути по-късно вече напълно екипирани с 3 ката пуловери, шапки, шалове, ботуши и пълна раница с хам-хум и други утилитарни средства бяхме в автобус номер 70 на път за махала Чемерник, с. Железница. Не за първи път ходя там, а с М. заедно - за втори. Всъщност, като се замисля не съм качвала снимки от миналия юни, когато ходихме на ягодолов в същия район, така че мисля да се възползвам сега от момента, за да покажа хубавите кътчета на това магично място. Enjoy!

Поради стечение на обстоятелствата така здраво ме бе стегнала шапката, че попадайки на един приятен форум за бушкрафтърство, в събота вечер се пръкна идеята с И. да направим един целодневен преход. Речено-сторено. От него сандвичите и фотографските пособия, от мен водата, ентусиазма и инатлъка.

Денят беше 09.02.2013, часът 9 и 15, колата немска, времето студено. Имахме цялото време на света пред себе си. И поехме към Трън. По-точно, към трънския манастир Св. Архангел Михаил.

Непознатата природа на София Към днешна дата столицата ни София е един истински конгломерат. Конгломерат на ниво общини, конгломерат на ниво социална среда, конгломерат на ниво ценности, конгломерат на ниво условия и среда на живот.

Откакто се преместих в София срещнах и се запознах с много хора. Приятни или не, усмихнати или навъсени, всеки попаднал в полезрението ми ме е карал да променям по мъничко светогледа си, да надниквам зад ъгъла в трепетно очакване или да се взирам в хоризонта далеч, далеееч напред През последните години душата ми се отпусна и започнах да пътувам. Да търся с интерес новото, да гледам и да се наслаждавам на